Да, животът винаги продължава.
Силата, която ни кара да преодоляваме трудностите и да вървим напред, явно е някаква константна величина. Винаги, когато си помислим, че не можем повече да понесем, се оказва, че можем, и то много повече можем.
Животът сякаш иска да ни натрие носовете, преди да ни поднесе нещо сладичко за десерт.
Жилави същества сме и издържаме много, това е безспорно. Обаче понеже сме си и егоистчета, често се питаме на кого му е необходимо да преминаваме през всички гадости, които ни застават на пътя. Ами, на нас, милички. Ние сме единствените, които извличаме някаква полза от това. Само че рядко ни се случва да погледнем толкова философски на нещата. По-лесно е да се самосъжаляваме и да оплюем хубаво гадния живот.
Животът, който въпреки всичко, продължава ...