Кога
  Автор: Стефан Стамболов
            На, стана толкова време 
във робство ти лежиш, 
на, стана толкоз векове 
мълчиш, търпиш стоиш! 
И работиш за другите, 
и теглиш като вол, 
но виждат се месата ти 
и пак си гладен, гол. 
И нямаш нищо ти добро, 
с което да се утешиш, 
натиснало те е отвред зло, 
а ти мълчиш, търпиш. 
Народе клет, я ми кажи, 
се тъй ли ще търпиш, 
се тъй ли враговете си 
ще храниш, ще кърмиш? 
Кога кажи ще станеш ти 
и с силен, страшен глас, 
ще кажеш: "Тук изедници, 
отпреде ми на съд! 
Търпях аз толкова време 
и работих кат вол - 
вик сити сте, облечени, 
пък аз се гладен, гол. 
У вас палати мраморни, 
аз нямам де да спя, 
у вас безценни камъни - 
пък аз от глад да мра! 
И всичко, що вий имате, 
се мой е то имот, 
що плюскате, що пръскате - 
на моя труд е плод. 
Без мярка вий ме мъчихте 
и пихте мойта кръв, 
сега ще ми отплащате - 
аз искам "кръв за кръв!" 
Кога, народе, турците 
от твоята земя 
ще махнеш, чорбаджиите 
ще смажеш кат зъмя? 
Кога и ти ще заживейш 
свободен, нов живот? 
Пред себе си и другите 
ще казваш "Не съм роб! 
Погина вече моят враг, 
добих си нов живот, 
и заживя сякой човек 
от своя собствен труд. 
Аз нямам ни началници, 
ни господин, ни роб. 
Ний синца сме работници - 
свободен сме народ..."  
Одеса, 1873 год.

Толкова некадърно, та чак страшно.
И тоя ИДИОТ е знаме на нашите психо-десни русофоби. И портретът му ни гледа от двайсетолевката и от стената в приемната на Президентството...